За книгата: година / Нито едно произведение на изкуството не е превеждано на руски толкова често, колкото това стихотворение на Едгар Алън По. Има повече от две дузини преводи на Гарванът. Дори известният монолог на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш“ беше по-нисък: преведен е „само“ шестнадесет пъти. Първите руски адаптации на "Гарванът" се появяват през 1878 г. И преводите, направени от символисти: Балмонт, Мережковски, Брюсов, се считат за класически. Константин Балмонт е написал и есе за живота и творчеството на американския поет, което продължава да се използва и до днес като предговор към сборници с избрани произведения и събрани съчинения на Едгар Алън По. Разбира се, „Гарванът“ е преведен по съветско време и продължава да се превежда и до днес. Особено интересно е да се проследи как преводачите са търсили руския еквивалент на ключовата дума „Nevermore“. Андреевски преведе буквално преди сто и двадесет години: "Никога повече!" Неговият съвременник Палмин се ограничава до едно „Никога“. Брюсов и Мережковски последваха примера на Андреевски, Балмонт - Палмина. И двата варианта обаче страдаха от един съществен недостатък: липсваше фонетичното натоварване, тоест две „r“ („Никога повече!“), което позволи на По да комбинира човешка реч и грачене на врана. През 1907 г. преводачът Жаботински намира изход: той изоставя търсенето на руски аналог и оставя английския оригинал - „Никога повече!“ След което търсенето в тази посока спира за половин век. Едва през 1977 г. се появява нов руски еквивалент. Василий Бетаки предпочете „крякането“ „да не се връща“. През осемдесетте години Николай Гол намери друг вариант: „всичко мина".